Термините осмоза и обратна осмоза - какво е това?
Преди да обясним действието на естествена и обратна осмоза нека да се запознаем със строежа на полупропусклива мембрана. В природата полупропускливата мембрана предстставлява тънка ципа с много малки отвори с размер ок. 0.0001µ. Какво означава това? 1мм е 1000 пъти по-голям от 1микрометър (µ). Следователно пората в осмотичната мембрана е 10 000 000 пъти по-малка от 1 милиметър. Не случайно това е така, големината на водната молекула е с подобен размер. Бактерията е средно 5000 пъти по-голяма от водната частица, а вирусът 2000.
ЕСТЕСТВЕНА ОСМОЗА
Стените на растителните, човешките и животински клетки представляват осмотична мембрана. По същия начин са устроени ципите на червата , корените на растенията и др. За какво всъщност служат? Оказва се , че ако такава ципа разделя два разтвора с различна концентрация, благодарение на естествената осмоза ще се получи изравняване на концентрациите. Водната частица H²O се състои от 2 водородни и 1 кислороден атом. Атомът на водорода е най-малък от всичките , кислородният е малко по-голям – следователно водната молекула е една от най-малките молекули.Това означава, че разтворените във водата съединения имат малък шанс да преминат през малките отвори на осмотичната мембрана, през които лесно пък преминават водните частици. В случаи, когато осмотичната мембрана разделя два разтвора с различна концентрация, появява се осмотично налягане, което причинява движение на водата от по-малко концентриран разтвор в разтвор с по-голяма концентрация.
В природата явлението естествената осмоза е забелязано преди 200 години.
От тогава датират пробите на изработка на искуствена мембрана. Първите мембрани са изработени от целулоза (техн. символ CTA). Оказват се обаче нетрайни. Откриването на полиамидните мембрани(TFC) през 1952 година предизвикало революция в областта на пречистването на водата.
ОБРАТНА ОСМОЗА
При естествената осмоза се получава изравняване на концентрациите на различни разтвори. Ние обаче целим отделяне на чистата от мръсната вода. Този ефект може да бъде постигнат с преодоляване на осмотичното налягане. Ако успеем, ще постигнем движение на водата от разтвора с по-голяма концентрация в разтвор с по-малка концентрация. Получаваме го създавайки по-голямо налягане.
Хлорорганичните пестициди са използвани масово в селското стопанство през 60те години на миналия век, а в някои страни и за борба с маларията. Силната им токсичност, натрупването им в човешкия и животински организъм, голямата устойчивост в околната среда (около 20 г. период на полуразпад), лесният пренос по въздушен и воден път и чрез мигриращите биологични видове през международните граници, и отлагането им далече от мястото на тяхното изпускане, довеждат до забрана за тяхното използване и включване на някои от тях към устойчивите органични замърсители (УОЗ).
Устойчивите органични замърсители (УОЗ) са токсични химични вещества. Те трудно се разграждат. Натрупват се в организмите и хранителната верига. Пренасят се по въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове през международните граници и се отлагат далече от мястото на тяхното изпускане. Със сигурност предизвикват неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда, близо и далече от техните източници.
В групата на устойчивите органични замърсители, предмет на Стокхолмската конвенция, са включени следните пестициди: алдрин, диелдрин, ендрин, мирекс, токсафен, хек-сахлорбензен, хептахлор, хлордан и ДДТ.
Споменахме по-рано, че стотици нежелани и вредни съединения се намират в течащата от чешмите вода.
Ето тук представяме 2 пестицида на фона на мембраната, за да удостоверим, че не е възможно да минат през мембраната.
ДДТ (дихлор-диетил-трихлоретан) принадлежи към опасната група на хлорираните въглеводороди. Използван е за борба с инсекти още по време на Втората световна война. Когато през 70 години на миналия век се оказва, че за пълния му разпад са нужни 40 години, освен това се наблюдават странични ефекти от използването му (най-често причинява тумори в черния дроб, мутации, поражения в централната нервна система, отслабване на паметта, забавяне на психическото развитие), той е премахнат от списъка с пестицидите. Може да се натрупа в черния дроб , мозъка и мастната тъкан. При прекалено бързо намаляване на теглото големи количества от препарата могат да бъдат освободени от мастната тъкан и да причинят отравяне на целия организъм. Стотици тонове от този препарат ще престанат да бъдат активни след 2015 година. По данни на СЗО максимално допустимото количество на остатъци от ДДТ в питейна вода е 1,0 µg/l.
Линдан (хексахлороциклохексан) от много години е употребяван инсектицид за борба със селскостопански вредители и за предпазване на дървото от насекоми. Понеже е широко разпространен, затова лесно може да попадне във водата.Вреден е за животни и отровен за пчелите. Увеличени дози на линдан в човешкия организъм предизвикват повишена температура, оток на белия дроб, уврежда бъбреците, черния дроб, нервната система, намалява имунитета. Има доказателства, че е кацерогенен.
Коментари